Захарна болест в детската възраст

При децата, за разлика от възрастните, диабетът изисква задължително лечение с инсулин или както се казва, детският диабет е инсулинозависим.  Лечението включва още диета, свободен двигателен режим и обучение на болния за самоконтрол.

Диетолечението е толкова необходимо, колкото и инсулинолечението. При спазване на диета по-лесно се подобрява състоянието на болния и се избягват усложненията.  От една страна хранителният режим не трябва да съдържа сладки храни, защото се повишава силно нивото на кръвната захар паралелно с инсулиновите нужди. От друга страна диетичният режим трябва да достави всички хранителни съставки в нормални количества за съответната възраст, за да се осигури правилен растеж на детето.

Обучението на болното дете и неговото семейство относно същността на заболяването, начина на провеждане на лечението, критериите за добро състояние на диабета заема централно място при лечението.

Самоконтролът включва самостоятелно контролиране на захарта и ацетона в урината и съответните промени в инсулиновата доза, диетата и двигателния режим. Целта на самоконтрола е поддържане на постоянно нормално глюкозно ниво в кръвта, за да се избегнат усложненията на диабета.

Диетично и медикаментозно лечение

При всички случаи със захарен даибет болният трябва да спазва строг диетичен режим. Диетата се подбира съобразно индивидуалните прояви и да се актуализира периодично в зависимост от прогресията на болестта. Преди всичко се налага нормализиране на телесното тегло. Съставя се дневно меню, което отговаря на необходимите количествени и качествени съотношения на хранителните съставки, на вкусовите навици и предпочитания на болния. Храната се разпределя на повече /5-6/ порции, като се посочват изрично забранени за употреба храни /захар, сладка, бонбони, шоколад, конфитюри, компоти, мед, алкохол и други/, разрешени в ограничени количества продукти /хляб, тестени храни, ориз, картофи, зрял боб, леща, плодове/, както и храните, на които се отдава предпочитание /зеленчуци, кисело мляко и млечни продукти, яйца, месо, растителни мазнини/. За подслаждане се използват в умерено количество синтетични субстанции като захарин и сорбит. При правилно съставена и съвестно спазвана диета леката степен на захарния диабет обикновено бързо успешно се повлиява. Затова във всички случаи, освен в тези, при които има строги показания на приложение на инсулин, е целесъобразно отначало да се предприеме диетично лечение, като състоянието на болния се постави под надежден контрол.

Инсулиново лечение е задължително при болни с диабетна кетоацидоза, независимо от нейната фаза, особено в детска и юношеска възраст.

Инсулиновото лечение свързано с някои странични явления, които понякога могат да са животозастрашаващи. Такова явление е хипогликемията т.е. понижението на нивото на кръвната захар под нормалните стойности. При първите сигнали за настъпваща хипогликемия се налага веднага приемане на захарни продукти /сироп, бонбон, бучка захар, бисквити и други/.

Публикувано в Диети. Leave a Comment »

Какви са най-честите усложнения на захарния диабет?

Захарният диабет може да засегне всеки орган в човешкото тяло и предизвиква редица усложнения. Основните усложнения на захарния диабет могат да се разделят на остри (остро настъпващи) и хронични (възникващи постепенно след достатъчно дълъг ход на заболяването). Някои от усложненията са характерни и за двата основни типа диабет, а други са специфични (възможни са, разбира се, изключения) за 1-и или 2-и тип на заболяването. Усложненията се дължат на високите стойности на глюкозата в кръвта и се получават в резултат на лош контрол над кръвната захар. Добрият контрол на кръвнта захар означава поддържане на стойностите на глюкозата в кръвта в рамките на нормалното като се избягват много високи и много ниски стойности, защото и двете „крайности“ могат да станат причина за животозастрашаващи състояния.

Остри (остро настъпващи) усложнения на захарния диабет – те се дължат най-общо на силно завишена кръвна захар или ненормално понижена кръвна захар в резултат на антидиабетното лечение или други фактори.

  • диабетна кетоацидоза и диабетна кома
  • хиперосмоларен некетонен синдром и хиперосмоларна кома
  • хипогликемия и хипогликемична кома

Хронични (настъпващи постепенно, след достатъчно дълъг ход на заболяването) усложнения на захарния диабет – тези усложненения са най-общо резултат на увреждане от високите стойности на кръвната захар на големите и малки (микроскопичните) кръвоносни съдове. Засягането на малките кръвоносни съдове се нарича диабетна микроангиопатия и е причина за увреждането на очите, бъбреците и нервната система. Увреждането на големите кръвоносни съдове се обозначава като диабетна макроангиопатия и е причина за сърдечно-съдови заболявания (инфаркт и стенокардия), мозъчни инсулти и болка в долните крайници поради липса на добър кръвен ток (клаудикацио, болезнено накуцване след прохождане на определено разстояние).

  • увреждане на очите
  • увреждане на бъбреците
  • увреждане на нервите
  • увреждането на големите кръвоносни съдове
  • диабетно стъпало

Как се увреждат бъбреците?

Увреждането на бъбреците вследствие на диабетната микроангиопатия се нарича „диабетна нефропатия„. Началото на бъбречното атрадание и неговото прогресиране в хода на захарния диабет варират силно, но обикновено бъбречно засягане се наблюдава след 10 годишна давност на заболяването.

Първоначално, болестната промяна на малките кръвоносни съдове в бъбречната кора предизвиква „изтичането“ в урината на белтъци, наречени микроалбумини. Явлението се нарича микроалбуминурия и е ранен белег за диабетно-обусловено бъбречно увреждане. В резултат на увредената бъбречна функция се повишава кръвното налягане.

По-натаък бъбреците постепенно губят способността си да филтрират от кръвта токсичните продукти от обмяната на веществата и да ги отделят с урината. Това се открива най-лесно по стойностите на покачващия се серумен креатинин. Постепенно се развива бъбречна недостатъчност и неспособността на организма да елиминира вредните вещества сурината налага изкуствено пречистване на кръвта , наречено „хемодиализа“.

Хемодиализата се провежда редовно след пълната загуба на функция от страна на бъбреците, Единствената алтернатива на хенодиализата е бъбречната трансплантация. Прогресирането на диабетната нефропатия може да се забави чрез добър контрол на кръвната захар и прилагане на лекарства за понижаване а кръвното налягане. Прилагането на един вид антихипертензивни лекарства (за понижаване на високото кръвно налягане) – ACE инхибитори (в България е много популярен еналаприл) има добре изразен предпазен ефект по отношение на това диабетно бъбречно увреждане.

Какви са очните усложнения при диабет?

Основното очно усложнение на захарния диабет се нарича „диабетна ретинопатия„. Тя възниква при пациенти, които страдат от диабет с по-голяма от 5-годишна давност. Болестната промяна на малките кръвоносни съдове в най-задния слой на окото (ретина) причинява изтичане на белтъци и кръвоизливи в ретината. В болните съдове се формират малки раздувания (микроаневризми); образуват се също така нови, но чупливи малки кръвоносни съдове, които са чест източник на кръвоизливи в ретината. Тези ретинални кръвоизливи могат да доведат до образуване на нефункционална (неработеща както здравата ретина) съединителна тъкан или отлепяне на ретината, което сериозно (понякога напълно) уврежда зрението.

Диабетната ретинопатия се лекува с редица лекарства (сред които антиоксиданти и др.) и лазерно „унищожаване“ на новообразуваните болестно променени кръвоносни съдове на ретината. Около 50% от диабетиците развиват някава степен на ретинопатия след 10 годишен ход на болестта и 80% – след 15 години. Лошият контрол на кръвната захар води до по-ранна и по-тежка изява на това очно увреждане.

Глаукомата (болест с повишено вътреочно налягане) и очното „перде“ (катаракта) са по-чести сред диабетиците. Поради навлизането и излизането на вода от нея с варирането на стойностите на глюкозата в кръвта, очната леща (в която възниква пердето) се раздува и свива, което предизвиква замъгляване на зрението. Това се наблюдава особено често при лош контрол над кръвната захар. Високата кръвна захар променя метаболизма на очната леща, в резултат на което при диабетиците по-често се образува очно „перде“.

Усложнения на захарния диабет

Типично остро усложнение на инсулинозависимия тип диабет е кетоацидозата. Кетоацидозата е състояние, при което е нарушено физиологичното равновесие между киселите и основните вещества в телесните течности с преобладаване на киселите. До такова състояние се стига поради повишено образуване на кетонови тела в организма вследствие интензивно разграждане на масти и белтъци. Диабетната кетоацидоза протича в няколко фази, като от началото е налице само влошаване на основните признаци на диабета и сравнително бързо се достига до настъпване на коматозно състояние. Това състояние се характеризира със загуба на съзнанието. Болният лежи отпуснат и контакт с него е невъзможен. Кожата е бледа и студена, устните са посиняли, телесната температура се понижава, сърдечната честота се покачва. Отделянето на урина намалява, а в някои случаи липсва.

Диабетната ретинопатия се изразява с малки аневризми и кръвоизливи в съдовата мрежа на очното дъно. Засягат се и двете очи, макар и в нееднаква степен. В по-напреднал стадий диабетната ретинопатия предизвиква рязко намаление на зрението до пълна слепота.

При диабетната нефропатия се засягат предимно гломерулните капиляри. Нефропатията протича с отоци, покачване на артериалното налягане, протеинурия. Болестната картина постепенно се влошава, настъпва гломерулосклероза и се развива бъбречна недостатъчност. Макроангиопатията не се различава съществено от атеросклерозата. Засягат се артериални съдове в различни области на тялото, преди всичко сърдечните коронарни артерии и артериалните съдове на долните крайници. Макроангиопатията на краката се изразява в изтиване на стъпалата, с побледняване или посиняване на кожата и у голяма част от болните се развива ограничена или разпространена гангрена, обикновено започваща от пръстите и стъпалото.

Нервната система също се уврежда, най-често периферните нерви на долните крайници, и по-рядко – на горните крайници. Появяват се невралгични болки, мускулна слабост с намалена мускулна активност. Понякога се засягат черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни нерви.

Кожата на диабетиците твърде често се засяга от различни инфекции. Характерно е наличиенто на малки, кафеникаво пигментирани петна по кожата на предната страна на подбедриците, както и неспецифични бактериални и гъбични инфекции по дланите и стъпалата.

Публикувано в Любопитно. Leave a Comment »

Ако имате диабет, пазете краката си!

Трофични язви и гангрена са сред най-коварните следствия от захарната болест.

Високата кръвна захар влияе на стените на кръвоносните съдове. Те стават крехки и чупливи. Много от малките капиляри излизат от строя и престават да хранят и да снабдяват с кислород нервните влакна.
Така влакната атрофират, а ние казваме, че вече се развива полиневропатия. Затова трябва да се поддържа в норма съдържанието на глюкозата в кръвта.

При диабет е задължително болният да се грижи за краката си. Те винаги трябва да са чисти, особено между палците. Трябва да се внимава да не се допусне нараняване по кожата. Особено неприятно е, ако човек има мазоли. Диабетикът трябва завинаги да забрави за ножиците, бръснача и пиличките. Неговото оръжие против мазолите са топлите вани за краката гарнирани със сапунена пяна или сода бикарбонат.

Обувките трябва да се подбират така, че да не нараняват краката, да са меки и удобни.

Всичките тези съвети могат да ви се сторят много прости, но със сигурност ще помогнат по краката на болния да не се появят трофични язви или гангрена.