Захарна болест в детската възраст

При децата, за разлика от възрастните, диабетът изисква задължително лечение с инсулин или както се казва, детският диабет е инсулинозависим.  Лечението включва още диета, свободен двигателен режим и обучение на болния за самоконтрол.

Диетолечението е толкова необходимо, колкото и инсулинолечението. При спазване на диета по-лесно се подобрява състоянието на болния и се избягват усложненията.  От една страна хранителният режим не трябва да съдържа сладки храни, защото се повишава силно нивото на кръвната захар паралелно с инсулиновите нужди. От друга страна диетичният режим трябва да достави всички хранителни съставки в нормални количества за съответната възраст, за да се осигури правилен растеж на детето.

Обучението на болното дете и неговото семейство относно същността на заболяването, начина на провеждане на лечението, критериите за добро състояние на диабета заема централно място при лечението.

Самоконтролът включва самостоятелно контролиране на захарта и ацетона в урината и съответните промени в инсулиновата доза, диетата и двигателния режим. Целта на самоконтрола е поддържане на постоянно нормално глюкозно ниво в кръвта, за да се избегнат усложненията на диабета.

Диетично и медикаментозно лечение

При всички случаи със захарен даибет болният трябва да спазва строг диетичен режим. Диетата се подбира съобразно индивидуалните прояви и да се актуализира периодично в зависимост от прогресията на болестта. Преди всичко се налага нормализиране на телесното тегло. Съставя се дневно меню, което отговаря на необходимите количествени и качествени съотношения на хранителните съставки, на вкусовите навици и предпочитания на болния. Храната се разпределя на повече /5-6/ порции, като се посочват изрично забранени за употреба храни /захар, сладка, бонбони, шоколад, конфитюри, компоти, мед, алкохол и други/, разрешени в ограничени количества продукти /хляб, тестени храни, ориз, картофи, зрял боб, леща, плодове/, както и храните, на които се отдава предпочитание /зеленчуци, кисело мляко и млечни продукти, яйца, месо, растителни мазнини/. За подслаждане се използват в умерено количество синтетични субстанции като захарин и сорбит. При правилно съставена и съвестно спазвана диета леката степен на захарния диабет обикновено бързо успешно се повлиява. Затова във всички случаи, освен в тези, при които има строги показания на приложение на инсулин, е целесъобразно отначало да се предприеме диетично лечение, като състоянието на болния се постави под надежден контрол.

Инсулиново лечение е задължително при болни с диабетна кетоацидоза, независимо от нейната фаза, особено в детска и юношеска възраст.

Инсулиновото лечение свързано с някои странични явления, които понякога могат да са животозастрашаващи. Такова явление е хипогликемията т.е. понижението на нивото на кръвната захар под нормалните стойности. При първите сигнали за настъпваща хипогликемия се налага веднага приемане на захарни продукти /сироп, бонбон, бучка захар, бисквити и други/.

Какви са най-честите усложнения на захарния диабет?

Захарният диабет може да засегне всеки орган в човешкото тяло и предизвиква редица усложнения. Основните усложнения на захарния диабет могат да се разделят на остри (остро настъпващи) и хронични (възникващи постепенно след достатъчно дълъг ход на заболяването). Някои от усложненията са характерни и за двата основни типа диабет, а други са специфични (възможни са, разбира се, изключения) за 1-и или 2-и тип на заболяването. Усложненията се дължат на високите стойности на глюкозата в кръвта и се получават в резултат на лош контрол над кръвната захар. Добрият контрол на кръвнта захар означава поддържане на стойностите на глюкозата в кръвта в рамките на нормалното като се избягват много високи и много ниски стойности, защото и двете „крайности“ могат да станат причина за животозастрашаващи състояния.

Остри (остро настъпващи) усложнения на захарния диабет – те се дължат най-общо на силно завишена кръвна захар или ненормално понижена кръвна захар в резултат на антидиабетното лечение или други фактори.

• диабетна кетоацидоза и диабетна кома
• хиперосмоларен некетонен синдром и хиперосмоларна кома
• хипогликемия и хипогликемична кома

Хронични (настъпващи постепенно, след достатъчно дълъг ход на заболяването) усложнения на захарния диабет – тези усложненения са най-общо резултат на увреждане от високите стойности на кръвната захар на големите и малки (микроскопичните) кръвоносни съдове. Засягането на малките кръвоносни съдове се нарича диабетна микроангиопатия и е причина за увреждането на очите, бъбреците и нервната система. Увреждането на големите кръвоносни съдове се обозначава като диабетна макроангиопатия и е причина за сърдечно-съдови заболявания (инфаркт и стенокардия), мозъчни инсулти и болка в долните крайници поради липса на добър кръвен ток (клаудикацио, болезнено накуцване след прохождане на определено разстояние).

• увреждане на очите
• увреждане на бъбреците
• увреждане на нервите
• увреждането на големите кръвоносни съдове
• диабетно стъпало

Как се увреждат бъбреците?

Увреждането на бъбреците вследствие на диабетната микроангиопатия се нарича „диабетна нефропатия„. Началото на бъбречното атрадание и неговото прогресиране в хода на захарния диабет варират силно, но обикновено бъбречно засягане се наблюдава след 10 годишна давност на заболяването.

Първоначално, болестната промяна на малките кръвоносни съдове в бъбречната кора предизвиква „изтичането“ в урината на белтъци, наречени микроалбумини. Явлението се нарича микроалбуминурия и е ранен белег за диабетно-обусловено бъбречно увреждане. В резултат на увредената бъбречна функция се повишава кръвното налягане.

По-натаък бъбреците постепенно губят способността си да филтрират от кръвта токсичните продукти от обмяната на веществата и да ги отделят с урината. Това се открива най-лесно по стойностите на покачващия се серумен креатинин. Постепенно се развива бъбречна недостатъчност и неспособността на организма да елиминира вредните вещества сурината налага изкуствено пречистване на кръвта , наречено „хемодиализа“.

Хемодиализата се провежда редовно след пълната загуба на функция от страна на бъбреците, Единствената алтернатива на хенодиализата е бъбречната трансплантация. Прогресирането на диабетната нефропатия може да се забави чрез добър контрол на кръвната захар и прилагане на лекарства за понижаване а кръвното налягане. Прилагането на един вид антихипертензивни лекарства (за понижаване на високото кръвно налягане) – ACE инхибитори (в България е много популярен еналаприл) има добре изразен предпазен ефект по отношение на това диабетно бъбречно увреждане.

Какви са очните усложнения при диабет?

Основното очно усложнение на захарния диабет се нарича „диабетна ретинопатия„. Тя възниква при пациенти, които страдат от диабет с по-голяма от 5-годишна давност. Болестната промяна на малките кръвоносни съдове в най-задния слой на окото (ретина) причинява изтичане на белтъци и кръвоизливи в ретината. В болните съдове се формират малки раздувания (микроаневризми); образуват се също така нови, но чупливи малки кръвоносни съдове, които са чест източник на кръвоизливи в ретината. Тези ретинални кръвоизливи могат да доведат до образуване на нефункционална (неработеща както здравата ретина) съединителна тъкан или отлепяне на ретината, което сериозно (понякога напълно) уврежда зрението.

Диабетната ретинопатия се лекува с редица лекарства (сред които антиоксиданти и др.) и лазерно „унищожаване“ на новообразуваните болестно променени кръвоносни съдове на ретината. Около 50% от диабетиците развиват някава степен на ретинопатия след 10 годишен ход на болестта и 80% – след 15 години. Лошият контрол на кръвната захар води до по-ранна и по-тежка изява на това очно увреждане.

Глаукомата (болест с повишено вътреочно налягане) и очното „перде“ (катаракта) са по-чести сред диабетиците. Поради навлизането и излизането на вода от нея с варирането на стойностите на глюкозата в кръвта, очната леща (в която възниква пердето) се раздува и свива, което предизвиква замъгляване на зрението. Това се наблюдава особено често при лош контрол над кръвната захар. Високата кръвна захар променя метаболизма на очната леща, в резултат на което при диабетиците по-често се образува очно „перде“.

Усложнения на захарния диабет

Типично остро усложнение на инсулинозависимия тип диабет е кетоацидозата. Кетоацидозата е състояние, при което е нарушено физиологичното равновесие между киселите и основните вещества в телесните течности с преобладаване на киселите. До такова състояние се стига поради повишено образуване на кетонови тела в организма вследствие интензивно разграждане на масти и белтъци. Диабетната кетоацидоза протича в няколко фази, като от началото е налице само влошаване на основните признаци на диабета и сравнително бързо се достига до настъпване на коматозно състояние. Това състояние се характеризира със загуба на съзнанието. Болният лежи отпуснат и контакт с него е невъзможен. Кожата е бледа и студена, устните са посиняли, телесната температура се понижава, сърдечната честота се покачва. Отделянето на урина намалява, а в някои случаи липсва.

Диабетната ретинопатия се изразява с малки аневризми и кръвоизливи в съдовата мрежа на очното дъно. Засягат се и двете очи, макар и в нееднаква степен. В по-напреднал стадий диабетната ретинопатия предизвиква рязко намаление на зрението до пълна слепота.

При диабетната нефропатия се засягат предимно гломерулните капиляри. Нефропатията протича с отоци, покачване на артериалното налягане, протеинурия. Болестната картина постепенно се влошава, настъпва гломерулосклероза и се развива бъбречна недостатъчност. Макроангиопатията не се различава съществено от атеросклерозата. Засягат се артериални съдове в различни области на тялото, преди всичко сърдечните коронарни артерии и артериалните съдове на долните крайници. Макроангиопатията на краката се изразява в изтиване на стъпалата, с побледняване или посиняване на кожата и у голяма част от болните се развива ограничена или разпространена гангрена, обикновено започваща от пръстите и стъпалото.

Нервната система също се уврежда, най-често периферните нерви на долните крайници, и по-рядко – на горните крайници. Появяват се невралгични болки, мускулна слабост с намалена мускулна активност. Понякога се засягат черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни нерви.

Кожата на диабетиците твърде често се засяга от различни инфекции. Характерно е наличиенто на малки, кафеникаво пигментирани петна по кожата на предната страна на подбедриците, както и неспецифични бактериални и гъбични инфекции по дланите и стъпалата.

Ако имате диабет, пазете краката си!

Трофични язви и гангрена са сред най-коварните следствия от захарната болест.

Високата кръвна захар влияе на стените на кръвоносните съдове. Те стават крехки и чупливи. Много от малките капиляри излизат от строя и престават да хранят и да снабдяват с кислород нервните влакна.
Така влакната атрофират, а ние казваме, че вече се развива полиневропатия. Затова трябва да се поддържа в норма съдържанието на глюкозата в кръвта.

При диабет е задължително болният да се грижи за краката си. Те винаги трябва да са чисти, особено между палците. Трябва да се внимава да не се допусне нараняване по кожата. Особено неприятно е, ако човек има мазоли. Диабетикът трябва завинаги да забрави за ножиците, бръснача и пиличките. Неговото оръжие против мазолите са топлите вани за краката гарнирани със сапунена пяна или сода бикарбонат.

Обувките трябва да се подбират така, че да не нараняват краката, да са меки и удобни.

Всичките тези съвети могат да ви се сторят много прости, но със сигурност ще помогнат по краката на болния да не се появят трофични язви или гангрена.

Диабетът се отразява и на мисловния процес

Диабетиците са с влошени умствени способности скоро след появата на болестта. Тяхното заключение се базира на изследването на мисълта, способността да планират, организират, отделят внимание на детайли сред здрави лица и пациенти с диабет втори тип. Не се установява корелация с възрастта, което води до извода, че пораженията настъпват рано и се запазват сравнително стабилини.

Скоростта на мисленето и изпълняването на идеите са основен компонент на познавателната функция на организма. Влошаването й не би се отразило на обичайните задължения през ежедневието, но въвличането в по-сериозни задачи, изискващи бърза реакция и фина психомоторна регулация, води до незабавната им изява. Ако дискретните поражения не се забележат и не се осигури адекватен контрол над болестта, то те могат и да прогресират. Диабетът е един от рисковите фактори за формиране на атеросклеротични промени в съдовете, в това число и мозъчните такива.

Диабетът води до деменция

Зрителни смущения, бъбречна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, инсулт – всичко това може да бъде усложнение на захарния диабет втори тип. Днес вече има достатъчно доказателства, че той има значение и за когнитивния упадък и деменцията.

В Тел Авив установиха, че рискът от мозъчните усложнения е 1,5 пъти по-висок сред диабетици. В патогенетично отношение голяма роля за това има повишението на кръвната захар, така както и при останалите макро- и микроваскуларни усложнения.

Пациентите, страдащи от заболяването, трябва да са добре информирани за неговите последствия, особено при неправилно лекуване. Оценка за ефективността на назначената терапия и стриктното поведение на болните имат както проследяването на кръвната захар, така и нивото на гликирания хемоглобин. По него можем да съдим за метаболитния контрол през последните 3-4 месеца. При проучването в Тел Авив се намира връзка между повишеното ниво на гликирания хемоглобин и по-лошото представяне на тестове за памет, скорост на мислене и логика.

Дозиране на инсулин при диабет

При новооткрит диабет дозирането е често срещан проблем.
Макар много високата кръвна захар да е опасна и да уврежда трайно организма, хипогликемията (ниската кръвна захар) може да доведе до много бързи и необратими промени в мозъка. Затова и повишаването на дозите на инсулин трябва да бъде много внимантелно.
Честото проследяване на нивото на кръвната захар е задължително. Наблюдението от лекар, поне в началните етапи – също.

Трябва да знаете, че глюкозата (кръвната захар) е основна храна (източник на енергия) за мозъка. Намаляването й под определено ниво (хипогликемия) е много опасно, защото се нарушава мозъчната функция и може да доведе до кома или смърт.

Дозирането на инсулина при диабетици е необходимо да бъде уточнено от лекуващия ги ендокринолог. Точната дозировка се преценява след анализ на кръвната захар през различните часове на денонощието (т.н. кръвнозахарен профил), тъй като нуждата от инсулин е различна. Целта е кръвната захар да се поддържа в, или около нормата с минимални отклонения в една или друга посока. Тези отклонения са причина за усложнения на диабета като хипогликемия (при много ниска кръвна захар) и кетоацидоза (при много висока). Увеличаването на дозата на инсулина трябва да става внимателно, тъй като може да доведе до тежка хипогликемия, кома и е животозастрашаващо състояние.

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ

Захарният диабет е едно от най-разпространените заболявания, като през последното десетилетие се наблюдава увеличаване на честотата му. Разпространението на болестта зависи от демографски, географски и социални фактори. Повече боледуват лица, които са изложени в по-голяма степен на влиянието на стресови фактори, както и предимно хора на умствения труд. Болестта засяга всички възрасти, дори първите години от живота. И двата пола боледуват почти еднакво. С напредване на възрастта заболяването зачестява, като честотата достига 6-10% от лицата на възраст над 40 години. В рода на почти 25% от заболелите лица се установява наличие на двама или повече диабетици. Като причина за възникване на захарен диабет се приема съществуването на наследствено предаване на неизвестен генетичен дефект.

Важно значение за възникване на заболяването има режимът на живот и хранене и особено наднорменото тегло. Причинна връзка вероятно имат остри и хронични инфекции, стресови въздействия, както и някои лекарствени средства /глюкокортикоиди, диуретици, антихипертензивни препарати/. В редица случаи захарният диабет е симптоматичен, т.е. представлява проява на друго основно заболяване. Такива са заболяванията на задстомашната жлеза, които са свързани с процеси на разрушаване или увреждане на организма.

Причините, които предизвикват недостиг на инсулин в организма са няколко:

1. Нарушаване на неговото образуване;

2. Намаление на продукцията му или продукция на биологично непълноценен хормон;

3. Инактивиране на инсулина в кръвообръщението;

4. Ускорено разграждане на хормона в черния дроб или в тъканите.

Основната последица от недостига на инсулин е намаленото проникване на глюкозата в клетките на тъканите. Поради това нивото на глюкозата в кръвта се увеличава /в норма нивото й в кръвта е 2,8 – 5,5 милимола /литър/, като при достигане на ниво над определени стойности /9-10 милимола /литър/ глюкозата вече преминава в урината и се излъчва с нея. Захарната болест се изявява в два основни болестни типа: младежки /ювинилен/ тип, наречен още инсулинозависим и инсулинонезависим тип, наречен диабет на зрялата възраст.

512 хиляди души в България са болни от диабет, а 635 хиляди са развили преддиабетно състояние. За последните 10 години хората със захарна болест са се увеличили 4 пъти, а около 205 хиляди българи не знаят, че са болни.

През 2005 г. данните сочеха, че болните у нас са 400 000, а през 1999 г. – 200 хиляди. През миналата година здравната каса е плащала лечението с инсулин на близо 95 000 души, а други над 153 000 са получавали лекарства за диабет от втори тип. Само за една година хората на инсулин са се увеличили с 25 000 – през 2005 г. касата е поемала препарата за 70 000 души.

Диабетът се проявява най-вече при хора между 35-65 години и е водеща причина за развитието на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, слепота и хронична бъбречна недостатъчност

246 милиона са страдащите от диабет хора в света. До 2025 г. се предполага, че ще достигнат 380 млн. У нас болните са над 300 000 (около 4%), 3500 са деца под 18 години. 70 000 от болните са на инсулинови инжекции. Според асоциация „Диабет“ България е на шесто място в света по брой на диабетиците. В Германия болните са 6 милиона, тенденцията е до 2015 г. да са осем, като се смята, че на всеки диабетик „със стаж“ се пада по един неоткрит случай. Диабетът е огромно бреме и в САЩ – почти 13% от населението на възраст 20 години и повече са болни от диабет, а 40% засега не са диагностицирани. Особено разпространен диабетът е сред възрастните американци: почти всеки трети мъж и жена над 65 г. страдат от тази диагноза. Още 30% от възрастното население има предиабет – състояние, при което се забелязват завишени нива на захар в кръвта, но не е стигнало до хроничен стадий. Страдащите от предиабет в САЩ са над 56 милиона души. Смята се, че още милиони не са диагностицирани. Тенденциите у нас са подобни.
Проблемът е, че диабетът се установява късно. Болните в началото не усещат неразположение, понякога се чувстват уморени, но това се случва на всеки – и естествено не подозират коварството, което вече се настанило в организма им. А хормонът инсулин – изтощен,  вече не може да разгражда кръвната захар за нуждите на клетките. Най-сетне секретирането на инсулин секва напълно. Едва след години проблеми с очите или странно изтръпване в крака издава, че бъбреците са увредени, кръвоносните съдове запушени. Нервите са разрушени. Диабетът върлува в тялото.

90 процента от болните страдат от диабет II. Това е старческата захарна болест, но лекарите започнаха да я установяват и при деца, а те досега заболяваха само от типа I. Диабет I e дефект в имунната система, при който тя сама уврежда клетките на задстомашната жлеза, произвеждащи инсулин.

Все повече деца са прекалено дебели и експертите вече говорят за повече от 22 милиона малки дебеланковци по света, чието здраве е застрашено от тлъстините им. Само в САЩ числото на дебелите деца се е удвоило за последните 30 г. Излишната мастна тъкан секретира хормони, които облагодетелстват развитието на диабет. При 25 на 500 деца с наднормено тегло нивото на кръвна захар е повишено, а това е състояние, което се счита за фаза, предхождаща диабет. Голяма част от тези деца по-късно развиват наистина болестта.

Диабетолозите все още спорят каква е допустимата стойност на захарта в кръвта. Според едни тя е 6,5%, ако е повече, се увреждат бъбреци, очите и сърдечно-съдовата система. Според други е 8%, под нея пък организмът е заплашен от хипогликемия, тоест клетките започват да изпитват енергиен глад, а това също е рисковано – дори за живота, но често води до отслабване и загуба на паметта.

В едно лекарите са единодушни – не само стойностите на кръвната захар са опасни. 80% от диабетиците страдат от високо кръвно налягане, 70% имат повишено ниво на мазнините в кръвта. 4 от всеки пет пациента умират от инфаркт или инсулт. Много диабетици развиват гангрени на долните крайници, а половината от пациентите на хемодиализа всъщност имат захар. Но при по-ефикасно лекарско наблюдение и модерна терапия може да бъде предотвратена и ампутация, и увреждането на бъбреците и ретинопатия.